Колко несигурна е почвата, на която се крепят всички наши съюзи и приятелства ♥ Фридрих НИЦШЕ
(Nietzsche in Basel, Switzerland, c. 1875)
♥ За приятелите
Размисли самичък какъв брой разнообразни са възприятията, какъв брой разнообрази са мненията даже в кръга на най-близки познати; по какъв начин даже идентични отзиви заемат доста по-различно място и имат друга мощ в главите на приятелите ти, в сравнение с в твоята глава; намерения единствено какъв брой стотици пъти изниква мотив за недоразумение, за враждебно отчуждение и оттегляне един от различен. И след всичко това ти позитивно ще си кажеш: какъв брой несигурна е почвата, на която се крепят всички наши съюзи и другарства, какъв брой елементарно могат да ни изненадат студени порои или зли стихии, какъв брой уединен е всеки човек? Разбере ли той това, както и че всички отзиви, и по тип и по активност, у неговите ближни са еднообразно нужни и безотговорни, както и дейностите им, добие ли той ясна визия за тази вътрешна нужда на мненията, подбудена от неразделното сплетение на темперамент, занятие, гений и среда - то може би той ще се отърси от горчилката и остротата на това възприятие, с което мъдрецът се провикна: „ Приятели ли, няма другари! “
Човек по-скоро ще си признае: да, другари има, но заблудата, илюзията за теб ти ги е довела; и с цел да останат твои другари, те знаят, че би трябвало да мълчат; тъй като съвсем постоянно сходни връзки сред хората почиват на нещо недоизречено, до което не се допираме никога; но тръгнат ли тези камъчета да се търкалят, те повличат след себе си и другарството и то рухва. Нима съществуват хора, които няма смъртно да се обиден, в случай че узнаеха какъв облик са си съставили за тях най-сърдечните им другари?
Когато опознаем себе си и се възприемем като изменяща се сфера на отзиви и настроения, а около това се научим да демонстрираме и малко неуважение, ние още веднъж ще реализираме равновесие сред нас и другите. Наистина ние имаме основателни аргументи да се отнесем надменно с всеки от нашите познати, та били те и най-високопоставените; но също толкоз основателни са те и с цел да насочим това възприятие към самите себе си; а може би за всекиго ще настъпи един ден радостният час, когато може да рече: - „ Приятели, няма другари! “ - се провикна умиращият влъхва. „ Врагове, няма врагове! “ - провиквам се аз, живият глупец.
От: „ Човешко, прекомерно човешко “, Фридрих Ницше, ИК „ Христо Ботев “, 1993
Снимка: Nietzsche in Basel, Switzerland, c. 1875, en.wikipedia.org
